„ХОРА“
Кое е това, което ни прави хора? Дали някога едно изкуствено създание ще може да мисли и да чувства като нас, хората? И ако отговорът е „да“, какво можем да направим по този въпрос?
„ХОРА“ – премиерният драматичен сериал на AMC ще стартира на 23 октомври в 23.00 ч.
Тази оригинална драма в осем части – дело на създателите на „Utopia“ и „Broadchurch“, основаваща се на точно такъв сценарий, е както страховит трилър, така и размисъл върху същността на човешкото. Заснет с участието на първокласен актьорски екип, включващ Уилям Хърт („A History of Violence“, „Damages“), Катрин Паркинсон („The IT Crowd“, „The Honourable Woman“), Колин Морган („Merlin“, „The Fall“) и Ребека Фронт („The Thick Of It“, „Just William“), „Humans“ третира един проблем, който с всеки изминал ден става все по-вероятен.
Джо Хокинс (Том Гудман Хил) решава да инвестира в най-новата задължителна техническа придобивка за всяко заето семейство – „синт“. Ужасен от перспективата да загуби съпругата си Лора (Катрин Паркинсон), той се надява, че след като обзаведат домакинството с високоразвит слуга-робот, който почти не се различава от човека, двамата ще разполагат отново с времето, от което така отчаяно се нуждаят, за да възстановят връзката си като двойка и семейство. И така, Джо и децата донасят у дома един „синт“ (Джема Чан), на когото дават името Анита. Анита е най-новият хит, който превръща светкавично разхвърляния дом в оазис на чистотата, реда и добрата кухня.
При завръщането си от една служебна командировка застрашената Лора изглежда по-малко податлива на хладния ефект от добре свършената работа от Анита . Анита има някакво особено излъчване. От време навреме прави нещо, което е почти… човешко.
За разлика от Лора, други хора са отхвърлили отдавна скептицизма си и са приели своите „синт“-ове като членове на семейството. Вдовецът Джордж Миликан (Уилям Хърт) е създал близка връзка със своя демодиран „синт“ Оди (Уил Тюдор), към когото се отнася по-скоро като към син, отколкото като към механично устройство. Благодарение на отличната памет на Оди той възстановява спомените за покойната си съпруга, които запълват празнотата в живота му. Но, властите настояват да подменят Оди с по-новия модел Вера (Ребека Фронт) и когато Оди започва да дава дефекти, превръщането му в скрап изглежда неизбежно. Това подтиква Джордж да действа…
Междувременно човекът Лео (Колин Морган) е постоянно на път със своя „синт“ Макс (Айвън Джеремайя), търсейки отчаяно някого. Но, кого и защо? От кого или от какво бягат двамата? И защо този „синт“ е толкова различен от другите?
Сред останалите участници във филма са Нийл Маскел и Джил Хафпени. „Humans“ е заснет по сценарий на Сам Винсънт и Джонатан Бракли („Spooks“, „Spooks: The Greater Good“) на базата на отличената с награди шведска научнофантастична драма “Real Humans”. Сериалът (8 x 60’) е продукция на Kudos („Utopia“, „Broadchurch“, „The Hour“) в сътрудничество с Matador Films (“Real Humans”). Режисьор на филма е Сам Донован („Utopia“), Изпълнителни продуценти от страна на Kudos са Джейн Федърстоун („Broadchurch“, „Utopia“, „The Hour“), Дерек Уокс („The Hour“, „Occupation“, „Lip Service“) и Крис Фрай („The Smoke“), а от страна на Matador Films –Хенрик Уайлдман и Ларс Линдстрьом. Възложители от страна на Channel 4 – Пиърс Уенгър, Бет Уилс и Саймън Максуел, а от страна на АМC – Джоел Стилърман и Кристин Джоунс. „Humans“ е първата международна копродукция на Channel 4’.
ДЖЕМА ЧАН В РОЛЯТА НА АНИТА
Интервю на Джема Чан за „ХОРА“
Кажете ми нещо за „ХОРА“, къде се развива действието?
Действието в „ХОРА“ се развива в паралелна реалност, в добре познатия свят на Лондон, като първата Ви среща със семейство Хокинс е в момента, в който те купуват „синт“-а Анита. „Синт“-овете са високоразвити прислужници-роботи, които са много подобни на хората по външен вид; те са най-новият желан продукт или задължителна техническа придобивка за едно семейство.
Паралелна реалност? Като такава ли ще я разпознаят зрителите?
Да, светът на „ХОРА“ би могъл да бъде днес или утре. За зрителя той трябва да бъде добре разпознаваем. В този смисъл „ХОРА“ не е обичайната научна фантастика, той е заснет в една много земна реалност.
Какво представлява Анита и кое в тази роля Ви привлече?
Бях привлечена от образа на Анита, защото обичам предизвикателствата. Тя е много сложен, многопластов образ, но очевидно също и образ, който не е човешки. Прочетох сценария и го харесах. След като прочетох първите три части, исках да продължа да чета нататък. Не бях чела нищо подобно и никога преди това не съм имала случай, в който темата за изкуствения интелект да се разглежда по този начин. Така че, това беше наистина нещо ново за мен и то породи много въпроси и много интересни теми.
Анита е загадка и предизвикателство: нейният образ крие много пластове, които се разкриват в течение на сериала. Предизвикателството се изразяваше в това да съумееш да набележиш посоката на развитието й, разкривайки малко по малко нейната същност и мотивация.
Как реагира семейството в началото на появата на Анита?
Бих казала, че в началото всеки от членовете на семейството има различна представа за Анита, която при всеки от тях се променя по различен начин и поради различни причини. Някои от взаимоотношенията се развиват по неочакван начин.
При първата си среща с Анита не можете са кажете дали тя представлява заплаха за семейството, какво е нейното отношение и какво се случва. Но, нещата не са такива, каквито изглеждат и те може да не отговарят на първоначалните Ви очаквания. Лора, например, отначало се чувства доста застрашена от присъствието й. Тя никога не е искала да има такова нещо в дома си и винаги е казвала, че няма да си вземе такова нещо, но при завръщането си установява, че съпругът й е направил непланирана покупка, вземайки Анита, и я е довел у дома без нейното съгласие.
Мисля, че тя се чувства така, сякаш мястото й в семейството е присвоено от Анита, която е перфектна във всички домакински работи – готвене, чистене, гледане на Софи, което я кара да изпитва голяма доза недоверие и страх.
Как Лора преживява бързото привързване на Софи към Анита?
Мисля, че фактът че Софи се сприятелява с Анита, че се чувства добре в нейно присъствие и се привързва толкова бързо към нея тревожи Лора и я кара да се чувства пренебрегната и малко застрашена в семейството си. Мисля, че фактът, че тя не се доверява или поне не се доверява напълно на Анита в началото поражда у нея известна параноя по отношение на присъствието на Анита в дома.
Изглежда, че при Анита има нещо съвсем различно, как това се проявява в началото?
Ами, при първата си среща с Анита всъщност никой не подозира, че при нея има нещо различно, но впоследствие някои членове на семейството и по-специално, Лора и Мати, забелязват у нея някои странни неща. Нейното поведение е малко по-различно от поведението на другите „синт“-овете, тя изглежда малко по-съобразителна.
Разкажете ни за това какво е да си „синт“, какво предполага това?
Ние имахме един прекрасен режисьор, отговарящ за езика на тялото – Дан О’Нийл, който ни инструктираше от самото начало. Преди да започнем снимките, преминахме няколко седмици т.нар. „Синт школа“. Той и Крис Фрай (нашият продуцент) искаха „синт“-овете да придобият общ език на движение на тялото, затова всички актьори, изпълняващи ролята на „синт“-ове, преминаха през тази школа.
По принцип, „синт“-овете са машини и за всичко, което правят, използват електрическо захранване или батерия, затова всичките им движения трябва да бъдат пестеливи. Като актриса, аз трябваше да намеря начин да правя нещата по начин, твърде противоположен на този, по който обикновено ги правят хората. Така че, всъщност изучавахме всички основни неща – как да стоим прави, как да седим седнали, кака да ходим, как да се завиваме. Неща, които изглеждат толкова лесни, но всъщност трябва да ограничиш физическите си действия и да ги извършиш по най-икономичния начин. Това е доста трудно на практика, когато осъзнаеш колко много физически тикове имаш, които трябва да бъдат премахнати.
Присъстваше ли Дан на снимачната площадка при всяка сцена?
Слава Богу, Дан беше там всеки ден! Той ни правеше бележки от рода на “краката ти не са успоредни” или “лявата ти ръка се движи неспокойно на кадъра”, така че, да, ние наистина имахме нужда от него.
Какъв беше ефектът върху прическата, грима и стайлинга? Повече време ли отнемаха прическата и грима, отколкото при обикновените роли?
Нашият гримьор създаде прическите и грима, които според мен изглеждат страхотно на всички „синт“-ове. Целта на „синт“-овете е да бъдат съвършени, което предполага особен блясък на кожата и безукорна прическа и грим. Така че, да, те отнемаха малко повече време и трябваше да бъдат поддържани в течение на деня, но мисля че се получи добре.
Имахте доста драматични подводни сцени, какво беше преживяването за Вас?
Никога по-рано не ми се е налагало да се снимам под вода, така че това беше истинско предизвикателство, но същевременно беше и доста забавно. Сцените бяха заснети в Пайнууд – там имат страхотен екип.
Имах тренировъчен период предишната седмица, за да свикна с водата и да се науча да издишвам през регулатора. Отведоха ме на дъното на резервоара и ми свалиха маската и регулатора, трябваше да поплувам малко наоколо, след което да си взема обратно регулатора, да си поставя маската, да я почистя и да се издигна на повърхността. Но, след това трябваше да мога да направя всичко това и освен това – да играя. Наистина беше удоволствие за мен, но докато част от мен изпитваше удоволствие, другата част беше на ръба на паниката.
Екипът е великолепен и ти създава увереността, че си в безопасност и че ако има признаци че си изпаднал в беда, те ще се отзоват веднага и твоят инструктор по гмуркане ще се погрижи за теб.
Колко близко се намираме до света, който виждаме в „ХОРА“?
Намираме се само на крачка разстояние от настоящия момент. Имам предвид технологията на айфоните и сири, с която вече разполагаме; ние се обаждаме в кол-центъра или задаваме въпрос по телефона си; не е необходимо да разговаряте с човек, говорите на машина. Намираме се само на крачка от това да си представим как имаме прислужници-хуманоиди или роботи, които вършат цялата работа, с която не искаме да се занимаваме повече. Аз мисля, че в някои части на света положението е вече такова, че по-голямата част от работната сила е заменена от машини, така че наистина не сме далече от това време.
Мислите ли, че филмът ни казва нещо за това какво е нашето отношение и какви са нашите връзки с технологиите, които използваме?
Определено мисля че той показва доста неща във връзка с отношението ни към технологиите, които използваме – както зависимостта ни от тях, така и двузначното ни отношение към тях. Аз изпитвам към телефона си чувство на любов и омраза в същото време. Аз съм напълно зависима от него, но също така мразя тази зависимост.
В света на „ХОРА“ ще видите страховете и предразсъдъците на хората по отношение на технологиите и ползата и евентуалните отрицателни последици от това животът ни да бъде улеснен по някакъв начин. Но, както знаете, когато печелим едно, губим друго.
В съвременната епоха на интернет ние сме толкова повече свързани със света и въпреки това сме по-изолирани: ние разговаряме по-малко със семейството и приятелите си, ние имаме по-малко истински контакти и мисля, че филмът разглежда всички тези теми.
КАТРИН ПАРКИНСОН В РОЛЯТА НА ЛОРА ХОКИНС
Интервю на Катрин Паркинсон за „ХОРА“
Коя е причината да участвате в „ХОРА“?
Изпълнявам ролята на Лора Хокинс – съпруга, майка, адвокат, жена с успешна кариера, с добра заплата, но със сложно минало, което не е разкрила на съпруга си, независимо че е с него от доста време – и колкото по-дълго продължава връзката им, за нея става толкова по-невъзможно да изясни нещата.
Въпреки че Лора е неспокойна, взаимоотношенията със съпруга и децата й са добри. Но, не бих казала, че състоянието на нещата е добро.
Какво Ви привлече в тази роля?
Всъщност не си падам по научната фантастика, не съм особено запозната с този жанр. Това, което наистина ме заинтригува, беше философският диалог, който филмът предизвиква. Специалността ми е „Класически науки“ и основните ми работи в края на следването бяха на теми като философия на ума и метафизика – теми, от които по-специално не разбирах нищо, за да не ме разберете погрешно – но нещата, които ме вълнуваха, бяха доста достъпни.
Излязох си от изпита с чувството, че съм се справила блестящо, но в крайна сметка получих най-ниската оценка в живота си. Но, това което искам да кажа е, че темата за човешкия ум наистина ме интересува. Как разбираме, че има неща извън това, което се намира в главата ни? Ние смятаме, че хората имат вътрешен живот само поради факта, че те изглеждат и се държат по начина, по който очакваме.
Всичко това, дори още в първия епизод, поражда такива мисли и разговори за съзнанието и за това какво значи да бъдеш човек. Спомням си теорията на Джон Лок за съзнанието и идентичността, за това какво Ви прави да бъдете личността, която сте. Първият епизод, който прочетох със замъглени очи, докато се грижех за триседмичното си бебе, ме накара да се замисля за много неща.
Неща като „Вълшебният таван“ – любимата ми детска книга, и за това как заекът става истински, защото има кой да го обича. Той ми напомни и за „Ръката, която люлее люлката“. Харесвам елемента на психологически трилър – отношенията между Лора и Анита, и ужасният страх, който Анита поражда. Елементът с кукувицата в гнездото е брилянтен – съзнанието, че е изместена от това съвършено синтетично създание, което се справя добре с всичко, с което тя не може да се справи. Изглеждаше ми толкова познато!
Как се чувствахте като партньорка на Джема в ролята на „синт“?
Беше наистина уникално преживяване. Тя се представи чудесно, тя приковава вниманието толкова категорично, но по съвършено нов начин и тъкмо това е толкова привличащо и плашещо. За Лора е много трудно да разбере какво се случва вътре в нея, ако изобщо се случва нещо.
Лора подозира от самото начало, че това изкуствено създание всъщност не е изкуствено, защото то казва и върши неща, които изглеждат напълно човешки. Тя изпълнява ролята си толкова добре, че е трудно да не бъдеш погълнат от нея, Джема има хипнотизиращо въздействие в ролята на „синт“.
Извършихте ли голямо проучване в областта на изкуствения интелект?
Моето проучване се изразяваше в прочитането на сценария, но аз се интересувам много от това. Работата беше много интересна, ние си разменяхме статии в областта на изкуствения интелект и подобни теми. Освен това, си поръчах от Amazon „The Ghost in the Machine“. Но, за съжаление така си и седи непрочетена. Макар че имам няколко забавни снимки как двегодишната ми дъщеря я чете с голям интерес. Само че не съм убедена, че възприема всичко написано.
Актьорският състав на филма е забележителен, нали?
Да! По-голямата част от участието ми беше свързано с Джема и Том и моето семейство. Но, освен това съм работила с Нийл Маскел и Колин Морган и Емили Берингтън и други – всички те бяха просто страхотни. Съжалявам, че нямах възможност да работя с Уилям Хърт и Ребека Фронт – би било чудесно, ако имах съвместни изяви с нея. Но, да, съставът беше наистина забележителен.
Като се има предвид, че имате малки деца, за които трябва да се грижите, бихте ли се противопоставили на идеята да ги поверите на грижите на някой „синт“?
Определено. Почувствах остро това. Лора се чувства силно застрашена от връзката, която детето й неизбежно създава с този „синт“. Дори ако това е изкуствено създание, което няма чувства, въпреки това детето ще създаде връзка с него.
Когато на детето му четат и „синт“-ът е достатъчно усъвършенстван, за да влезе в ролята на родител, сценаристите са създали няколко сполучливи сцени, в които Лора чувства тази уязвимост, това че бива изместена поради отсъствието си. Трябва да кажа, че аз изпитах това в известна степен, когато отивах на работа, чувствайки липсата на децата си. Осъзнах компромиса и болката от това да си принуден да оставиш някой друг да се грижи за децата ти.
Но, целият замисъл на изкуствените създания е да ни дадат възможност да бъдем в по-голяма степен човеци. Те ще се заемат с рутинните задачи, за да ни дадат възможност да бъдем поети или да правим нещо друго, което съответства в по-голяма степен на човека. Това е много убедителен довод, но когато се отнесе към дома… Гладенето е едно, но да четеш на детето си е друго нещо. Не е толкова просто, като да имаш машина, която да извършва досадната работа.
Кои видове досадна работа бихте прехвърлили с готовност на някой „синт“?
Бих искала да имам „синт“-готвачка, която да не е толкова хубава като Джема Чан. Това би бил идеалният вариант за мен. И тя да върши цялата домакинска работа. Трябва да кажа, че не върша много домакинска работа. Моят съпруг е много по-добър в това от мен. Но, когато работиш толкова много часове, колкото се налага по време на снимки, не е възможно да се храниш добре, ако няма някой, който да ти готви вкусни ястия.
Вие сте играли в много комедии, не само в „IT Crowd“, както и в драматични роли. Изискват ли те различни умения и какви са Вашите предпочитания?
Аз мисля, че всяка работа изисква различни умения. Понякога на зрителя му се струва, че си променил само акцента или нещо друго, но нещата са по-сложни. Тонът, настроението, жанрът е друг. Мисля, че това се определя от познаването на филма, в който участваш и това, което се изисква.
Всичко зависи от сценария. Ако сценарият е добър, от теб се иска само да го разбираш. Не е необходимо да правиш нищо друго. Но, за да отговоря на Вашия въпрос, ако ми кажат, че цял живот трябва да правя само едното или другото, боя се, че ще избера комедията. Но, това е само защото обичам да се смея.
ТОМ ГУДМАН-ХИЛ В РОЛЯТА НА ДЖО ХОКИНС
Интервю на Том Гудман – Хил за „ХОРА“
Разкажете ни за „ХОРА“, как започва историята?
В началото на историята ние се запознаваме със семейство Хокинс – едно обикновено средностатистическо семейство, състоящо се от майка, баща и три деца. Всички деца ходят на училище, двамата родители – на работа. Лора осигурява основната част от издръжката на семейството – тя е адвокат и отсъства от дома, работейки по случай, който ще й донесе добро възнаграждение.
Джо изпълнява ежедневните си работни задължения от своя дом; той има добра и стабилна работа като служител на опаковъчна компания. Той е един от малкото хора, работещи в компанията – почти всички, които работят там, са „синт“-ове. Но, освен това, той трябва да се грижи за децата, поради което решава, че ще бъде добре да си вземе „синт“, за да може благодарение на неговата помощ да води живот, който е малко по нормален по неговите представи.
Джо се надява, че така, когато Лора се върне, те ще могат да прекарват повече време заедно, тъй като двамата не се разбират много добре – не общуват помежду си и нямат почти никакво време за разговори. Той смята, че ако имаш „синт“, който пере, готви и се грижи дрехите на децата да се изпрани и изсушени и те да са готови за училище на следващата сутрин, ще има малко време да разговаря с жена си.
Как бихте охарактеризирали Джо?
Той е баща и съпруг. Той има ясно определена ежедневна работа, която не мрази, но и която не му носи особено удоволствие. Джо наистина изпитва удоволствие от ролята си на баща, но не се справя много добре с логистиката на тази дейност, когато Лора не е у дома, осигурявайки основната част от издръжката на семейството. Той е много праволинеен човек, той е много способен, но не е особено инициативен, просто е един добър човек.
Какво Ви привлече в тази роля?
Обикновено, когато четеш даден сценарий за първи път, първото нещо, което търсиш, е: ‘С какво е забележителен твоя герой?’. Това е особено вярно за мен, тъй като аз се смятам за актьор на образа, което не е лошо, това е страхотно. Но когато прочетох „ХОРА“, това, заради което харесах Джо, е че у него няма нищо забележително. Той е един напълно обикновен Джо. Искам да кажа, че името Джо напълно му подхожда. Той е един напълно обикновен човек в една необикновена ситуация и това само по себе си беше най-привлекателното по отношение на него. Това означаваше, че трябва да се намери едно наистина спокойно положение за Джо, така че всичко, което му се случва, да го извади от равновесие и той наистина да не знае как да се справи.
Винаги съм играл лоши герои или забележителни герои, или много интелигентни герои, или хора, които по някакъв начин са малко излезли от равновесие, но Джо е абсолютно обикновен. Той просто взема някои лоши решения, които не се основават на негови недостатъци, а само на липсата на информация и на това, че се намира в ситуация, в която не е попадал досега.
Според Вас, кое е това, което отличава „ХОРА“ от други филми, посветени на изкуствения интелект?
Ние, актьорският състав, сме разговаряли доста за това с какво „ХОРА“ ще привлече зрителите, и винаги сме стигали до едно и също нещо, а именно, че е много трудно да се определи жанрът на филма. Това е научна фантастика, но в същото време – и много човешка драма за едно семейство в свят, който не е много различен от нашия. Всъщност е почти същият, като нашият.
И това, което го прави интересен и привлекателен е, че той ви дава възможност да задавате въпроси за това на какво се крепи успешното семейство и успешното общество, кои морални и етични въпроси, свързани с технологиите, оказват влияние върху тъканта на обществото. Какви са последствията от това за обществото като цяло и за малка част от него, за група от хора.
Това е, което прави всички тези въпроси безкрайно увлекателни ш резониращи по всички възможни начини, въпреки че макар по редица признаци филмът да е трилър, той е също и една много детайлизирана семейна драма. Той е и научнофантастичен, и политически филм в социално-политически аспект. Той е филм за ролята на половете и на хората в обществото и за влиянието на технологиите върху пропастта между поколенията.
До каква степен е естествено да имащ „синт“ в днешно време?
В началото на филма нямате чувството, че има нещо много странно в света, в който се намираме. Надявам се да се вгледате добре и да осъзнаете, че това е светът, в който живеем днес. Само че, вместо да имат айпад или айфон или лаптоп, хората притежават ходещо и говорещо съчетание от трите неща, нещо което пере и готви.
Така че се създава усещането за познат свят, но това означава, че „синт“-овете са ходеща реализация на изкуствения интелект, както по отношение на ежедневното ни взаимодействие с тях, така и по отношение на страховете, които те могат да породят.
Как реагира човечеството на „синт“-овете, какво чувство поражда наличието на „синт“-ове?
Мисля, че реакцията на човечеството по отношение на „синт“-овете е близка до нашата реакция по отношение на технологиите в момента. Възниква усещането, че те донякъде ни превземат, че губим контрол върху социалното общуване. Някакъв вид усещане за пълната липса на прегради и граници по отношение на технологиите и информацията, които донякъде са се превърнали в неотменима част от нас и ние имаме чувството, че бихме искали да имаме по-голям контрол върху тези технологии.
Мисля, че в момента, в който облечете една технология в човешки образ и я направите способна за върши нещата по-ефикасно от вас, трудно можете да се справите с това чувство. Във филма виждаме представители на обществото, които не могат да се справят с това чувство и протестират активно спрямо него. Но, по-голямата част от хората свикват със „синт“-овете и смятат, че те са една добра идея.
Но, все пак има известен дискомфорт, една уязвимост, едно подтиснато неудовлетворение, което поражда напрежение по отношение на това, което другите смятат за естествено.
Смятате ли, че „синт“-ът Анита е добро решение за семейство Хокинс?
Според мен, Анита наистина е добро решение за семейство Хокинс, защото Анита е „синт“-ът, който всички искат да притежават, който ще прави това, което искате от него. Но, дали Анита е това, което изглежда? Има доста въпроси и те са източник на напрежение за хората около нея.
Мисля, че спешният елемент в развитието на филма е, че виждаме други „синт“-ове, които отговарят точно на очакванията на своите семейства, които се подчиняват и въпреки ума си, не притежават съзнание и независимост.
Но, при Анита имате чувството за елемент на съзнание и независимост, което е напълно неочаквано и разстройващо. Както можете да си представите. Ако Вашият айпад изведнъж започне да Ви отговаря, ще се питате какво по дяволите се случва, или ако Вашият айфон каже ‘Разговорът, който провеждаш, не ми е много приятен’, ще започнете малко да се тревожите.
Освен това, именно това напрежение дава възможност на семейство Хокинс да оправят донякъде обърканите си отношения, когато на повърхността започва да изплува цялото напрежение във вътрешните им взаимоотношения, както между Лора и Джо, така и между Тоби и Мати. За най-малкия член на семейството – Софи, това става повод светът, видян през нейните очи, да излезе малко извън границите на нормалното, и това се случва, когато всички започват да изпитват страх. Знаете, че ако Софи е в беда, значи всички са в беда и е наистина вълнуващо са наблюдаваш как се случва това.
УИЛЯМ ХЪРТ В РОЛЯТА НА ДОКТОР ДЖОРДЖ МИЛИКАН
Интервю на Уилям Хърт за „ХОРА“
Разкажете ни нещо за идеята на „ХОРА“.
Става дума за съжителството на хора и хуманоидни роботи в домашни условия. Това е филм за изкуствения интелект.
Вие изпълнявате ролята на Джордж. Каква е неговата история?
Джордж е пенсиониран инженер, който е участвал в създаването на първите серии на тези роботи. Неговата специалност е механика и хидравлика, а не изкуствен интелект. Задачата му е била да накара робота да изпълнява командите на компютъра. По-късно той излиза в пенсия и се оттегля да живее заедно със съпругата си до нейната смърт. След което заживява с домашен робот от първата серия на име Оди (в ролята – Уил Тюдор).
Джордж получава слаб удар, при който загубва спомените за съпругата си. Той е бил безкрайно отдаден и привързан към нея. Двамата са имали чудесна връзка. Оди изпълнява ролята на тяхно дете, но всъщност той е банка, съхраняваща спомените на Джордж за връзката му със неговата съпруга.
Така, Джордж използва Оди като средство да поддържа тази връзка, тъй като Оди помни всичко,което се е случило. Но, в един момент властите започват да настояват да предоставят на Джордж друг модел робот от по-нова серия, чието име е Вера (в ролята – Ребека Фронт).
Какво Ви привлече в проекта? Какво Ви накара да участвате в английски телевизионен сериал?
Интересувам се от компютри от 17-годишна възраст. Живо се интересувам от тях, от бъдещето.
Проблемът за изкуствения интелект – за самотата, която вероятно ни очаква, в технологичен формат – е равен по значимост на проблеми като този за глобалното затопляне. Ние изследваме сближаването на елементи в макро и микрокосмоса, което поставя въпроси, свързани с неизбежното ни бъдеще. Ние се намираме в гранично положение.
Да разбираме ли, че подкрепяте учения, който неотдавна заяви, че изкуственият интелект ще ни превземе и че той представлява реална опасност за нас?
Той ще ни превземе… Той ще бъде нашето дете, което или ще ни надживее, или ще бъде до такава степен озлобено към нас, че ще ни довърши. Това е като историята със Зевс и Атина. Зевс създава Атина, а тя му отмъщава. Зевс е най-прекрасният и артистичен воин, който можете да си представите, но Атина не го харесва.
Интересното в тази история е, че Зевс създава Атина от челото си. Аз гледам на компютъра като на стадий от еволюцията, като на една доста незряла, но абсолютно оформена външна обвивка, като на форма на мозъка, която в момента ни обгръща отвън и ни изпълва отвътре, така интимно и неотменно. Мисля, че съвсем скоро ще дойде време, когато телефоните ще ни бъдат имплантирани подкожно.
Този проект е толкова вълнуващ за мен. Той е едно от най-вълнуващите неща, които съм правил през живота си и аз не бих искал никога да свърши.
Филмът е последната брънка от серия предупреждаващи истории за създадени от хората машини, които се вдигат на бунт…
Началото на това датира от доста отдавна. Мери Шели е била гений. Истински гений. Голям – истински гений. Има толкова много предсказания по темата, толкова много пророци, които са взели участие в тези предсказания… Аз мисля, че хората не отдават нужното значение на историята и не вярват достатъчно на миналото.
Вие сте прекарали доста време в тази страна през годините. Как се чувствахте, докато снимахте отново в Лондон?
Истински радостен по ред причини. Никога не съм се чувствал по-добре по време на снимки. Имам зад гърба си над сто филма, но този определено е в първата петица.
Кои проекти са били от най-голямо значение за Вас през годините и какво място сред тях заема настоящият проект?
Той е сред челните места, поради съвкупността от събития, които ме караха да се чувствам полезен като човек. Бях ангажиран с тема, която истински ме интересува и провокира. Не като човек, който иска да му се обърне внимание, а като човек, който се чувства най-добре, когато той обръща внимание на нещо. Мога да правя това само в определени условия. Мога да посветя цялото си внимание, когато вярвам в нещо.
Първото условие за доверие е: “Дали това, което правя, е правилно? Дали темата, по която работя, е правилна? Второто условие е: “Дали работя с информирани, интересни, честни хора? И дали работя по начин, който акцентира върху интригуващите въпроси, които сме се събрали да разглеждаме?” Когато се чувствам по този начин, когато изпитвам този вид доверие… Аз мога да се отдам изцяло на работата.
Това ми дава възможност да бъда актьор, нещо което харесвам. Гледам на това като на възможност за много интересни неща. Неща, които ме интересуват. В случая, това което ме интересува, е бъдещето на човечеството.
